С решение на Съвета на ЕС от 07.10.2021г. беше приета нова Директива (ЕС) 2021/1883 относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета, или т.нар. Директива за "Синя карта на ЕС". С новата уредба се приемат някои промени, чиято цел е да демократизират процеса по получаване на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, като направят пазара на висококвалифициран труд в ЕС по-привлекателен за граждани на трети държави и същевременно стимулират европейските работодатели да предприемат стъпки за наемане на чужденци, което от своя страна ще допринесе за справяне с липсата на висококвалифицирани кадри в редица сектори. Работодателите в ЕС и в частност в България подхождат все още скептично към процедурата по кандидатстване за разрешение тип „Синя карта на ЕС“, предвид усложнената бюрократична процедура. Въпреки това, броят на издадени разрешения тип „Синя карта на ЕС“ в България бавно нараства всяка следваща година, като пред 2015 г. издадените разрешения са били едва 95, докато за 2020 г. същите нарастват до 428. Първенец по издадени разрешения тип „Синя карта на ЕС“ за целия Европейски съюз е Германия, която през 2020г. е издала общо 5570 броя, представляващи общо 47 % от всички издадени в ЕС разрешения тип „Синя карта на ЕС“.
В България посочената Директива (ЕС) 2021/1883 все още не е транспонирана в местното законодателство. Действащата към момента уредба на процедурата по издаване на разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ може да бъде открита в Глава „Трета“ Б, чл. 33к и следв. от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, в Глава втора „Трудова миграция от трети държави”, Раздел І „Общи разпоредби” и в Раздел ІІІ „Синя карта на Европейския съюз” на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, както и в правилниците по прилагане на посочените закони.
УСЛОВИЯ:
Компетентен орган по издаване на „Синя карта на ЕС“ в България е Министерство на вътрешните работи чрез Дирекция „Миграция“. Разрешение тип „Синя карта на ЕС“ намира приложение по отношение на чужденци – граждани на трети държави, които не са част от Европейското икономическо пространство (държавите от ЕС, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн). Разрешението се издава за упражняване от страна на чуждестранни работници на висококвалифицирана заетост по трудово правоотношение с местен работодател на територията на България. Под висококвалифицирана заетост законодателят визира необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование или друг документ, който може да бъде приравнен на диплома от висше учебно заведение, за завършен курс на обучение не по-кратък от три години, проведен от образователна институция, призната като висше училище от съответната трета държава. Следва да се има предвид, че за упражняване на определени регулирани професии е възможно изпълнение на допълнителни процедури за признаване на компетентност. Тъй като обхватът на посочената дефиниция за висококвалифицирана заетост е твърде тесен и не отговаря на реалностите на трудовия пазар в ЕС, въпросният предмет беше изменен с Директива (ЕС) 2021/1883. С новоприетите текстове обхватът на дефиницията беше разширен, като право на разрешение тип „Синя карта на ЕС“ вече имат и професионалисти от сферата на информационните технологии, които разполагат с поне 3 години релевантен опит, придобит през последните 7 години. Тук възниква въпросът кога законодателят ще предприеме действия по транспониране на новата директива в местното законодателство в България, с цел оптимално възползване на работодателите от посочените текстове.
Допълнително условие е брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на чуждестранния работник, да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор (б.а. средната работна заплата в България за 2021 г. е приблизително 1520 лв.). Срокът на трудовия договор не може да бъде по-кратък от 12 месеца.
„Синя карта на ЕС“ може да бъде издавана за срок до 4 години, като в случай че трудовият договор е по-кратък, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца.
ПРОЦЕДУРА:
Няма изискване чуждестранният работник да се намира извън територията на страна при първоначалното кандидатстване за разрешение тип „Синя карта на ЕС“, стига същият да пребивава в България на определено законово основание. Заявлението заедно с изискваните документи се подава в Дирекция „Миграция“ или в областните дирекции от работодателя или упълномощено от него лице или лично от чужденеца, ако същият има разрешение за продължително пребиваване. В последния случай заявлението се приподписва и от работодателя. Срокът за произнасяне по кандидатстването за разрешение тип „Синя карта на ЕС“ е 60-дневен, считано от датата на подаване на заявлението.
Необходими документи при кандидатстване за разрешение тип „Синя карта на ЕС“:
1. Заявление по образец – Приложение 3а от ППЗЧРБ. В заявлението задължително се посочва електронен адрес (e-mail) за кореспонденция.
2. Копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца;
3. Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чуждестранният работник, или от държавата по обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешението;
4. Доказателства за осигурено жилище – това би могло да бъде нотариален акт за собственост на жилище, договор за ползване или наем на жилище, нотариално заверена декларация от собственик, че чуждестранният работник ще обитава жилището му.
5. Обосновка на искането. В обосновката работодателят посочва фактите и обстоятелствата, които налагат наемането на чуждестранния работник, мотивира отказа си да наеме български граждани или чужденци с приравнени на техните права с исканата професия, специалност и/или квалификация, които отговарят на посочените в обявата изисквания. След законодателните промени от 2021 г., не се изисква към обосновката да се прилагат копия от обяви в местни и национални средства за масова информация и интернет;
6. Документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава, легализирани по съответния ред (с поставен апостил), придружени с легализиран превод. Въпросните документи следва да бъдат съобразени с изискванията за заемане на длъжността съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД).
Професионалните умения и опит на чужденеца се удостоверяват с документ за трудов стаж, издаден от компетентен орган на съответната държава, в който са посочени работодателят, трудовият и професионалният стаж и заеманата длъжност. Този документ може да бъде различен в зависимост от спецификите на националното трудово законодателство, затова работодателят е добре да се увери предварително, че въпросният документ за стаж съдържа необходимите реквизити.
В случаите, когато за упражняването на професията и/или дейността се изисква призната от български орган правоспособност, се прилага издадено разрешение или лиценз, отново легализирано по съответния ред.
7. Декларация съгласно официален образец на Агенция по заетостта от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд. В декларацията следва да са посочени имената на конкретния чужд гражданин.
8. Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен съгласно българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника - гражданин на трета държава. Задължителни реквизити на трудовия договор са клаузите, касаещи задълженията на страните относно разходите за квартира, медицинско лечение, настаняване, застраховки, транспорт от и до държавата, където е обичайното местоживеене на чуждестранния работник. Включването им в договора е от особена важност, тъй като за наличието на въпросните клаузи Агенция по заетостта извършва изрична проверка и е възможно да даде допълнителни указания, ако договорът не отговаря на изискванията.
9. Копие от длъжностната характеристика, когато същата е неразделна част от договора
10. Документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с решение на Министерския съвет на основание чл. 3 от Закона за признаване на професионалните квалификации. Списъкът на регулираните професии е публикуван на следния адрес.
11. Задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, в случай че чужденецът не е осигурен в България по Закона за здравното осигуряване.
12. Други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, в случай че такива са необходими.
ХОД НА ПРОЦЕДУРАТА:
След подаване на документите в Дирекция „Миграция“ или компетентните областни дирекции, органите извършват проверка на представените приложения. В случай на липса или нередовност на определен документ, Дирекция „Миграция“ изпраща на заявителя по електронен път указания за предоставяне на документ в 7-дневен срок от датата на получаване. В случай че такъв не бъде представен, директорът на Дирекция „Миграция“ прекратява производството по издаване на „Синя карта на ЕС“.
В 14-дневен срок след подаване Дирекция „Миграция“ изпраща заявлението заедно с приложените към него документи за становище до Агенция по заетостта и Държавна агенция „Национална сигурност“.
В случай че чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване.
От своя страна, Агенцията по заетостта събира по служебен път информация относно: данните за работодателя, вписани в официални регистри, регистрация в Българската търговско-промишлена палата, когато има такава (за клонове на чуждестранни търговци); актуалното състояние - в случаите на фирми без ЕИК, Националната агенция за приходите - за наличие на задължения на работодателя съгласно чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за влезли в сила наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство.
При констатирани нередовности, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява по електронен път Дирекция "Миграция", като срокът за произнасяне спира да тече до получаване на изискваните документи.
При наличие на положително становище от АЗ и ДАНС, Дирекция "Миграция" уведомява заявителя, че чужденеца са налице основания за упражняване на висококвалифицирана заетост. Съобщението се изпраща и до Дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи, с цел опосредяване на процедурата по последващото издаване на виза за чуждестранния работник.
В 15-дневен срок след получаване на горното уведомление чужденецът, в случай че същият не се намира на територията на страната, подава заявление за издаване на Виза тип „D“ до дипломатическо представителство на Република България в чужбина. В 7-дневен срок след влизането си в България чужденецът се явява лично в Дирекция "Миграция" или в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и прилага към заявлението копие от паспорта си, ведно с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. В случай че посоченият срок не бъде спазен, директорът на Дирекция "Миграция" прекратява производството по издаване на "Синя карта на ЕС".
След издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" на чуждестранния служител се издава документ по образец („пластика“).
В 7-дневен срок от действителното започване на работа на чужденците, работодателите са длъжни да уведомят съответната Териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като за целта попълват специални бланки по образец. „Главна инспекция по труда“ има правомощия да следи относно правомерното осъществяване на заетостта на чуждестранните служители, като органите могат да посещават посещенията, където се полага труд, както и да проверяват всички относими към заетостта документи.
Особено важно е да се подчертае, че през първите две години от заетостта, служителят със „Синя карта на ЕС“ може да полага труд само на територията на България. Съгласно новата уредба, въведена с Директива (ЕС) 2021/1883, този срок е 1-годишен, но както споменахме по-горе, не е известно кога директивата ще бъде транспонирана на местно ниво чрез промени в действащото българско законодателство. Наред с това, с оглед обстоятелството, че страната ни не е част от Шенгенското пространство, пред чуждестранните работници с издадена в България "Синя карта на ЕС" стоят известни ограничения по отношение на свободното им придвижване в рамките на ЕС.
Следва да се обърне внимание, че притежателят на разрешение тип „Синя карта на ЕС“ може да смени работодателя си за периода на пребиваване в страната, след получено писмено утвърдително становище от страна на Агенция по заетостта.
При оставане без работа, чуждестранният работник има право да потърси ново работно място в България в 3-месечен срок, като за целта работникът следва да се регистрира в Агенция по заетостта.
Автор: адв. Веселка Великова, Адвокатска кантора "Пешковски и партньори"
Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правен съвет или правна консултация.
При необходимост от съдействие във връзка с кандидатстване за разрешение тип "Синя карта на ЕС", можете да се свържете с нас на office@peshkovski.bg