На 20.11.2020 г. 44-тото Народно събрание прие Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите, обнародван с бр. 102 от 2020 г. на Държавен вестник. С него бяха въведени дългоочакваните промени, свързани с давността за задължения на физически лица и същите влизат в сила, считано от 02.06.2021 г.
Съгласно новоприетия чл. 112 от Закона за задълженията и договорите, с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, стига същите да не са отсрочени или разсрочени. По този начин, законодателят направи опит за премахване на института на така наречения „вечен длъжник“. Промените в ЗЗД бяха приети като алтернатива на другия обсъждан вариант – въвеждане на непознатото за България явление на т.нар. „частен фалит“ или, иначе казано, фалит на физическо лице.
Последиците от новоприетата законова разпоредба са свързани с невъзможността на кредиторите да потърсят по съдебен път събиране на вземанията си срещу физически лица, независимо от прекъсването и спирането на давността. Основният кръг от засегнати от тази разпоредба ще бъдат "професионални" кредитори като банки, небанкови финансови институции, компании, предоставящи колекторски услуги, комунални дружества, лизингови дружества и други организации, които в стопанската си дейност взаимодействат с голям брой длъжници – физически лица.
С оглед обстоятелството, че давността не се прилага служебно, нито от съда, нито от съдебните изпълнители, към момента е налице неяснота как следва длъжникът да се позове на прилагането на 10-годишната абсолютна давност. Очакването в юридическите среди е на този въпрос да отговорят съдилищата посредством съдебната практика, която тепърва ще бъде акумулирана по темата.
В ал. 2 на чл. 112 от ЗЗД законодателят е предвидил някои изключения от правилото за 10-годишната давност по отношение на физически лица. Същата не се прилага за следните вземания:
· От търговската дейност на еднолични търговци или физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 от ЗЗД /т.нар. „гражданско дружество“ или ДЗЗД/
· За непозволено увреждане
· За неоснователно обогатяване (независимо дали е въз основа на грешка, отпаднало обстоятелство или неосъществено обстоятелство).
· За издръжка
· За трудово възнаграждение
· За обезщетения по Кодекса на труда
· По повод приватизационна сделка
· По повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
Следва да се отбележи изричното позоваване на законодателя на приложението на чл. 118 от ЗЗД, съгласно който, в случай че длъжникът изпълни задължението си към кредитора след изтичане на давността, то длъжникът няма право да изисква обратно погасения си дълг (т. нар. в теорията „естествен дълг“). Съгласно предвиденото от законодателя, новата промяна не засяга отсрочените или разсрочени задължения.
Важно е да се отбележи, че след влизането на промяната в сила, същата ще засегне не само нововъзникнали задължения, но и заварените такива. Това обстоятелство поражда редица въпросителни, свързани със сигурността и защитата на имуществените права на кредиторите. Именно с приложимостта на 10-годишната абсолютна давност и по отношение на заварени случаи са свързани основните критики срещу новоприетия чл. 112 от ЗЗД. За давността при заварени случаи важат следните правила:
- За вземане, по което няма предприети съдебни или изпълнителни действия, се въвежда правилото, че абсолютната давност започва да тече, в деня, в който взимането е станало изискуемо.
- В случай че вече има висящо изпълнително дело, давността започва да тече от първото действие по изпълнението.
- В случай че такова не е образувано, то абсолютната давност започва да тече от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.
Ползите и негативните последици от приложението на разпоредбата на чл. 112 от ЗЗД тепърва ще бъдат предмет на допълнителни анализи след 02.06.2021 г., когато новите правила по отношение на 10-годишната давност влизат в сила.
Автор: Калина Кирилова, Адв. кантора "Пешковски и партньори"