ДЕЛБА - СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ
Съсобствеността е често срещан институт на правото и на практика може да възникне по силата на много и различни правопораждащи юридически факти - на основание наследяване, при прекратяване на съпружеска имуществена общност, чрез правна сделка и други. Приложение по отношение на съсобствеността и делбата намират отделни разпоредби на Закона за собствеността, Закона за наследството, както и ГПК – по отношение на съдебната делба.
Целта на делбата е да бъде прекратена съществуващата съсобственост между лицата и на нейно място да бъдат създадени отделни права върху имуществените обекти. Искът за делба не се погасява по давност, което дава правна възможност на всеки от съсобствениците, по всяко време, докато общността трае, да поиска нейното прекратяване.
ДЕЛБАТА съгласно българското законодателство може да бъде следните ВИДОВЕ:
1. ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА
Доброволната делба представлява договор между съсобствениците-съделители, които чрез взаимни отстъпки помежду си прекратяват съсобствеността и едновременно с това избягват съдебна намеса. Свободата на договаряне им позволява дори да се отклонят от действителното правно положение помежду им, като например договорят различни квоти помежду си. Участието на всички съсобственици-съделители е задължително, в противен случай делбата ще бъде нищожна. При наличие на неравенство в дяловете, същото се уравнява в пари.
Доброволната делба трябва да бъде извършена в писмена форма, с нотариална заверка на подписите. Делба, извършена в обикновена писмена форма между страните има само характер на предварителен договор за доброволна делба.
2. ДЕЛБА, ИЗВЪРШЕНА ОТ НАСЛЕДОДАТЕЛЯ ПРИЖИВЕ
При този вид делба наследодателят самостоятелно поделя имуществото, което притежава, между наследниците си, при включване и на запазената част. Делбата може да бъде обективирана или в акт за дарение, или в завещание.
Делбата, извършена чрез дарение, представлява безвъзмезден договор между наследодателя и наследниците, по силата на който живият наследодател едновременно разпределя и прехвърля имуществото, което притежава към момента, поотделно на всеки от наследниците си. Тя следва да бъде извършена с нотариален акт, а при дарение на движимо имущество – в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Делбата може да бъде оспорена по съдебен ред, но не може да бъде отречена от приелите дарението, с искане за извършване на нова делба след смъртта на наследодателя.
Делбата, извършена чрез завещание, е едностранен акт на наследодателя, с който той се разпорежда приживе с имуществото си в полза на своите наследници. Завещанието може да бъде както нотариално, така и саморъчно. Задължително условие при извършване на разпореждането е наличието на завещателна дееспособност у наследодателя. Участието на всички призовани наследници е задължително, а предмет на завещанието могат да бъдат само тези имущества, чийто собственик е наследодателят. Делбата произвежда действие едва след смъртта на наследодателя, като след откриване на наследството, нова делба не може да бъде поискана, освен при отказ от наследствени права на някой от наследниците.
3. СЪДЕБНА ДЕЛБА
Съдебната делба е особено исково производство, което протича в две фази. Производството започва по писмена молба на един или няколко съсобственици, насочена срещу останалите участници в съсобствеността, адресирана до районния съд, най-често по местонахождение на имота. Целта на делбата е да бъде прекратена съществуващата съсобственост и на нейно място да бъдат създадени реални дялове за всеки от съделителите. Съдът следи служебно за участието и конституирането на всички лица, които са носители на права в съсобствеността (а не предишни такива), тъй като неучастието на някой от съделителите води до нищожност на делбата.
Първата фаза на делбата е насочена към установяване принадлежността на правото на делба, както и към изясняване на спорните моменти, свързани с оспорване на писмени доказателства, произход, осиновяване и други. Фазата приключва с решение, с което съдът се произнася по допускането на делбата, както и между кои лица, за кои имоти и при какви съответни части следва да се извърши тя.
Във втората фаза на делбата страните могат да предявят искания, свързани със сметки помежду им.
След делбата всеки от съделителите има изключително право върху имуществото, което е получил в дял.
4. СЪДЕБНА СПОГОДБА
Съдебната спогодба е договор, по силата на който съделителите прекратяват съществуващата между тях съсобственост. Тя може да бъде постигната във всяко положение на делото. Спогодбата се обективира в протокола, в открито съдебно заседание, като се подписва от председателя на състава, секретаря и страните. Съдебната спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение, поради което не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд. При частична спогодба съдът продължава разглеждането на делото по отношение на частта, останала извън пределите на съдебната спогодба.