top of page
Търсене
  • Peshkovskilawoffice

Единно разрешение за пребиваване и работа в България за граждани на трети страни

Единното разрешение за пребиваване и работа (ЕРПР) е комбиниран акт, който се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за пребиваване с цел работа в държава членка на Европейския съюз.


Необходимостта от регламентирането му възниква във връзка с Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава-членка. ЕРПР е едно от средствата, чрез които се реализира хармонизиране на имиграционната политика на ниво Европейски съюз, свързана с влизането, пребиваването и работата на граждани на трети страни. Основната цел, която изпълнява, е процедурно опростяване на издаването на комбиниран акт, с който да бъдат улеснени работодателите и имигрантите. От една страна, се гарантира контролът върху законността на пребиваване и трудова заетост на гражданите на трети държави, от друга страна, се гарантира и равното им третиране в сравнение с работниците – граждани на държави – членки на ЕС.

Единното разрешение за пребиваване и работа съществува като институт в българското право още от 2013 г. Към настоящия момент регламентацията му се съдържа в Закона за чужденците в Република България (чл. 24и от ЗЧРБ), правилника за прилагането на ЗЧРБ (чл. 60 от ППЗЧРБ) и Закона трудовата миграция и трудовата мобилност (гл. втора, раздел I-II от ЗТМТМ).


В сравнение с други разрешения за пребиваване и работа на територията на България за граждани на трети държави (като „Синята карта на ЕС“), Единното разрешение за пребиваване и работа е едно от най-използваните. Съгласно Доклад на Министерството на труда и социалната политика от 2021 г.[1], съдържащ анализ на Агенцията по заетостта (АЗ), ЕРПР е най-често използваното разрешение от работодатели при наемане на граждани от трети държави. Още от въвеждането им броят на издадени ЕРПР отбелязва повишаване на годишна база, като за 2020 г. се отбелязва ръст от над 70% спрямо издадените през 2018 г. и 7% спрямо издадените през 2019 г. Въпреки намаляването на темпа на растеж през последната година и за 2021 г. би следвало да се очаква повишаване на броя издадени ЕРПР. Устойчивостта и повишаването на използването на ЕРПР може да бъде отнесена към постепенното облекчаване на процедурата по издаването им, което включва: по-малка такса за работодателите от 100 лв. (от 400 лв. към 2017 г.); по-кратък срок за предоставяне на разрешение от АЗ за достъп до пазара на труда в рамките на 20 дни (от 30-дневен срок към 2017 г.); по-висок праг за процент граждани на трети държави наети в едно предприятие спрямо общата численост на работниците – до 20%, а за МСП на 35% (увеличение в сравнение с прага от 10% към 2017 г.). След последните промени, обнародвани в Държавен вестник бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г., уредбата на ЕРПР се концентрира почти изцяло в чл. 24и от ЗЧРБ и ЗМТМТ и значително се намали административната тежест за работодателя и чужденците при кандидатстване по процедурата.


УСЛОВИЯ


Компетентен орган за издаване на Единното разрешение за пребиваване и работа е Министерство на вътрешните работи (дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на МВР).


Както споменахме по-горе, ЕРПР е приложимо за граждани на трети държави, които желаят да пребивават на територията на България във връзка с извършване работа по трудово правоотношение с български работодател. За издаването му не са въведени специални изисквания като степен на квалификация, образование, сектор на заетост или други. Единственото, което се налага да бъде доказано от работника са уменията му да изпълнява работата, за която ще бъде нает – образование, специалност, правоспособност, опит или професионална квалификация, но не и конкретно ниво (освен ако за упражняването на професията и дейността се изисква призната от български орган правоспособност, издадено разрешение или лиценз).


Особени изисквания са въведени единствено спрямо българските работодатели. На последните се разрешава наемане на работници чрез ЕРПР при условие, че общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване в България, работещи в предприятието на един работодател, в предходните 12 месеца до подаване на заявлението не надвишава 20% от средната численост на всички наети по трудово правоотношение, а за МСП не надвишава 35 %. Също така, за работодателите е въведено задължение, да гарантират, че условия на труд и заплащане, предлагани на чужденците, не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд.


Единно разрешение за пребиваване и работа се издава за срок от 3 години или за срока на трудовия договор, с който ще бъде нает гражданинът на трета държава, ако същият е по-кратък. Принципно, срокът на разрешението може да бъде продължаван до 12 месеца, в случай че са налице основанията за първоначалното му предоставяне и не се получава прекъсване в заетостта, но общата продължителност не може да надвишава 3 години.

Въпреки продължителният период на действие на ЕРПР, следва изрично да се подчертае, че когато получат ЕРПР, работниците – граждани на трета държава, могат да извършват работа единствено за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.


НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ЕДИННО РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ И РАБОТА


1. Заявление по образецПриложение 3а от ППЗЧРБ. Посочването на електронен адрес в заявлението е задължително, тъй като уведомленията по процедурата се осъществяват по електронен път.

2. Копие на паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката и личните данни на чужденеца.

3. Свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешението.

4. Доказателства за осигурено жилище.

5. Обосновка на искането – работодателят посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на работника-гражданин на трета държава, мотивира отказа си да наеме български граждани или чужденци с приравнени на техните права с исканата професия, специалност и/или квалификация, които отговарят на посочените в обявата изисквания. Към обосновката се прилагат копия от поне една обява за работа в местни и национални средства за масова информация или интернет.

6. Документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава, легализирани по съответния ред, придружени със заверен от нотариус или от Дирекция „Консулски отношения” на МВнР превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността, посочени от работодателя при обявяване на свободното работно място, съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г. (в случаите по чл. 24и, ал. 6 от ЗЧРБ не се прилага).

7. Справка-декларация от работодателя за наетите по трудово правоотношение чужденци, с посочени имена по паспорт, дата на раждане, гражданство, основание и срок за пребиваване.

8. Справка-декларация за средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, включително лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2 - 6 ЗТМТМ - в предходните 12 месеца (по месеци), подписана от работодателя (в случаите по чл. 24и, ал. 6 от ЗЧРБ не се прилага).

9. Декларация на работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд – следва да е посочено името на конкретния чужд гражданин. Декларацията е по образец, утвърден от АЗ).

10. Заверено от работодателя копие на срочен трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника – гражданин на трета държава.

11. Копие от длъжностната характеристика, когато е неразделна част от договора,

12. Документ, че са изпълнени условията за упражняване на професия, включена в Списъка на регулираните професии в Република България.

13. Задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по ЗЗО.

14. Други документи, които се изискват съгласно българското законодателство за заемане на посочената от работодателя длъжност, когато такива са необходими.


ХОД НА ПРОЦЕДУРАТА


Заявлението при кандидатстване за ЕРПР може да бъде подадено или от работодателя, или от работника-гражданин на трета държава с подпис от работодателя, когато работникът има разрешение за продължително пребиваване. Когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на Република България, към заявлението се прилага и справка за разрешеното му право на пребиваване.

Процедурата се развива изцяло пред МВР (Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група "Миграция"). Дирекция „Миграция“ служебно извършва необходимите проверка и изисква писмени становища от Държавна агенция "Национална сигурност“ и Агенцията по заетостта. При необходимост от допълнителна информация или документи Дирекция „Миграция“ уведомява по електронен път заявителя за тези обстоятелства и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите. Ако нередовностите не бъдат изправени в същия срок, производството за издаване на ЕРПР се прекратява. В случай на положителни становища, активни действия следва да бъдат предприети от страна на работодателя и бъдещия работник.


Първо, ако заявлението е подадено от работодател, то Дирекция „Миграция“ го уведомява по електронен път относно факта, че за работника – гражданин на трета държава, са налице основания за предоставяне на достъп до пазара на труда. В същото време, служебно се изпраща уведомление и до дирекция "Консулски отношения" при Министерството на външните работи. Работодателят, следва да съобщи на работника за отговора от Дирекция „Миграция“.


Второ, в срок до 20 дни от получаване на съобщението от работодателя чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза „D“ (за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ). Дирекция "Консулски отношения" при МВнР уведомява служебно дирекция "Миграция" и Държавна агенция "Национална сигурност", в случай че откаже издаването на виза.


Трето, след като се получи виза, в срок от 14 дни от влизане в България работникът трябва да се яви лично в дирекция „Миграция“ и да подаде към първоначалното заявление копие на страницата от паспорта си с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване.


Финалното произнасяне се извършва от директора на дирекция „Миграция“, който в срок до 3 дни от явяване на работника, като или издава, или отказва да издаде разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа".


Времево цялата процедурата по кандидатстване за ЕРПР е ограничена, като трябва да се реализира в срок не по-дълъг от 2 месеца, освен ако не е налице фактическа и правна сложност. В последния случай срокът може да бъде продължен с още 2 месеца.


Заявителят има правото да откаже подаденото заявление по всяко време в рамките на процедурата, като по този начин се прекратява производството.


Следва изрично да се подчертаят две задължения на работодателя в хода на и след положителното приключване на процедурата и наемането на работник с ЕРПР.


Първо, работодателят трябва да уведомява дирекция "Миграция" за всяка промяна, която засяга критериите за приемане и е настъпила в хода на процедурата, както и за прекратяване на трудовото правоотношение със същото лице в 3-дневен срок от датата на промяната или прекратяването на заетостта.


Второ, в срок от 7 дни от действителното започване на работа на гражданин на трета държава, работодателят е длъжен да уведоми съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", като попълни специална бланка по образец.



При необходимост от съдействие във връзка с кандидатстване за разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа", можете да се свържете с нас на office@peshkovski.bg.


Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правен съвет или правна консултация.

[1] Министерство на труда и социалната политика: Доклад от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. София, 2021 г. с. 15-16, с. 37-48.

Последни публикации

Виж всички
bottom of page