На 18 февруари 2020 г. в Съвета на Европейския съюз (Съвета) беше приет законодателен пакет относно събирането на данни за плащанията с цел да се засили борбата с измамите, свързани с внасяне на данък добавена стойност (ДДС) при електронната търговия. Пакетът се състои от два правни акта:
- Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на
Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги;
- Регламент (ЕС) 2020/283 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 по отношение на мерките за засилване на административното сътрудничество с цел борба с измамите с ДДС.
Новите регулации са в сила от 1-ви януари 2024 и вече подлежат на изпълнение. С тях се създаде задължение за доставчиците на платежни услуги, установени и извършващи дейност в Европейския съюз, да водят регистри на плащанията, които обработват, както и списъци на получателите на съответните плащания. Друг основен аспект на измененията е създаването на централна електронна система с информация за плащанията - CESOP. В нея данните, които подлежат на събиране, ще бъдат съхранявани и обработвани, с цел да се подобри борбата с данъчните измами при електронната търговия, чийто мащаб се разраства непрекъснато.
Целта на системата е да се ограничи административната тежест върху доставчиците на платежни услуги, като данните се събират с помощта на хармонизиран стандартен образец, а събираните данни се ограничават до необходимото за установяване на продавачите и за борба с измамите с ДДС при електронната търговия. Не се събират данни за купувача (платеца), с изключение на предполагаемата държава членка по произход на плащането, а данни за продавача се събират само ако той получава значителен брой презгранични плащания.
· За кого възниква задължение за докладване в системата CESOP?
Задължението за докладване е приложимо само за доставчиците на платежни услуги, които са легално определени в член 243а от Директива 2006/112/ЕО и същите предоставят платежни услуги в Европейския съюз.
Що се отнася до определението за това какво е доставчик на платежни услуги, член 243а препраща към определенията, дадени в Директива (ЕС) 2015/23664 (Втора директива за платежните услуги, или ДПУ2). Не всички доставчици на платежни услуги, обхванати от Директивата, автоматично попадат в обхвата на задължението за предаване на информация в CESOP. Всъщност с разпоредбата на член 243а обхватът на задължението за докладване се ограничава до следните четири категории доставчици на платежни услуги:
- кредитните институции, които обхващат например банките с лиценз, установени в Европа, както и европейските клонове на кредитни институции, чието главно управление се намира извън ЕС и които предоставят платежни услуги;
- институциите за електронни пари, които обхващат всички доставчици на платежни услуги, предоставящи платежни услуги чрез електронни пари, например доставчиците на електронни портфейли и доставчиците на електронни ваучери/карти;
- платежните институции — последна категория, която може да обхване всички дружества, предоставящи платежни услуги, които не отговарят на изискванията за включване в някоя от другите категории, изброени в ДПУ2. Тя може да включва дружества, които предоставят платежни услуги, като издаване на кредитни/дебитни карти, приемане на платежни операции, обработване на плащания, иницииране на плащания, платформи, които предоставят платежни услуги и действат от името на платеца и получателя;
- пощенски институции, които обслужват текущи пощенски сметки и предоставят платежни услуги.
С Втората директива за платежните услуги към този списък са добавени централните банки и публичните органи, но тези субекти не попадат в обхвата на задължението за предаване на информация в CESOP, тъй като те по принцип не предоставят платежни услуги, попадащи в обхвата на регулация.
Въпреки че определението за доставчици на платежни услуги е доста широко и обхваща по-голямата част от пазара на платежни услуги, то трябва да се разглежда във връзка с правилата, приложими към платежните услуги, които попадат в обхвата му. Всъщност не всички платежни услуги са обхванати от задължението за докладване. Следователно възможно е даден субект да е квалифициран като доставчик на платежни услуги съгласно определението в член 243а, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, но да не предоставя нито една от платежните услуги, подлежащи на докладване. Тогава този доставчик на платежни услуги няма да е субект на задължението.
· Кои плащания подлежат на докладване?
Има няколко кумулативни условия, за да се обоснове задължение за докладване на извършените плащания в системата CESOP.
1. На първо място се изисква извършените платежни услуги да са предоставени във връзка с трансгранични плащания. Плащането се счита за трансгранично, когато платецът се намира в една държава членка, а получателят — в друга държава членка или в трета държава.
2. Задължение за докладване възниква само в хипотезата, при която по време на календарно тримесечие доставчик на платежни услуги предоставя платежни услуги, съответстващи на повече от 25 презгранични плащания към един и същ получател. Броят на презграничните плащания се изчислява въз основа на платежните услуги, предоставени от доставчика на платежни услуги по държави членки и по идентификаторите. Когато доставчикът на платежни услуги разполага с информация, че получателят има няколко идентификатора, изчисляването се извършва по получател.
· Териториален обхват
Новите регулации са приложими за всички държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП), което включва всички държави-членки на Европейския съюз, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
При възникнали въпроси, във връзка с изискването за докладване на данни към системата CESOP, не се колебайте да се свържете с нас на office@peshkovski.bg.
Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правен съвет или правна консултация.