В последните няколко десетилетия много компании в световен мащаб обръщат поглед към офшорните юрисдикции и често това представлява естествена стъпка в тяхното бизнес развитие. Неслучайно в глобален план, голяма част от най-могъщите компании като Google, Amazon, Ikea са управлявани от компании-майки, разположени именно в офшорни юрисдикции. Изследвания сочат, че близо 55% от приходите на компаниите в САЩ се пренасочват към компании в юрисдикции като Люксембург и Бермудите, което коства на американските данъкоплатци близо 130 млрд. щатски долара годишно. В световен мащаб загубите за данъчните системи се оценяват на сумата от 600 млрд. щатски долара на година.
И докато на глобално ниво офшорните компании са често срещано явление, то за българската бизнес действителност те се явяват все още относително непознат способ за организиране на корпоративните дейности. Често срещано е схващането, че използването на офшорна компания в ежедневната търговска дейност е незаконен или поне целящ заобикаляне на закона похват, макар в действителност това в общия случай да не е така.
Причините за разпространеността на офшорните компании са много и настоящата публикация цели да бъдат изброени основните сред тях.
Материята, свързана с офшорните юрисдикции, е динамична, тъй като подлежи на сериозна и интензивна регулация както на ниво Европейски съюз, така и в универсален мащаб. Регулаторните органи в ЕС и САЩ опитват да създадат система от актове, които да ограничат въздействието на офшорните компании, но въпреки това те остават популярна локация при откриване на нов бизнес или трансфериране на вече съществуващ бизнес. Ефектът от налаганите регулации невинаги е с позитивен знак. Причината за това е, че при налагане на рестрикции в една юрисдикция се наблюдава миграция на компаниите към други юрисдикции с по-либерален режим и резултатът от гледна точка на данъчна отчетност и събираемост е отново негативен.
Междувременно от 2017 г. насам, тенденцията в САЩ е насочена към прилагане на по-облекчен вътрешен данъчен режим, с цел привличане на повече компании, които да се релокират обратно в Страната на неограничените възможности и да плащат данъците си на местна почва. Тези мерки остават с противоречив ефект, тъй като близо 50 % от компаниите на Уолстрийт продължават да бъдат регистрирани в щата Делауер, където приложимите данъчни ставки за голяма част от бизнес дейностите са нулеви.
Предимствата на регистрацията на офшорна компания далеч не са за пренебрегване и следва да бъдат взети предвид при обсъждане на структурирането на прохождащ и вече действащ бизнес:
Облекчаването на данъчната тежест е водещо предимство на офшорните юрисдикции. В голяма част от офшорните зони компаниите са освободени от заплащане на данък върху корпоративната печалба, като същото важи и за данъка, дължим от собственика на капитала след разпределянето на дивидент. Този аспект далеч не следва да се подценява, тъй като огромна част от държавите по света налагат изключително високи данъци върху печалбата на корпоративните данъкоплатци – така например, в Бразилия, Франция и Япония този размер варира между 30 и 35 %. На практика, офшорната компания получава нетната печалба от всички бизнес активности, които са извършени извън самата юрисдикция.
Облекчената процедура за регистрация е друго предимство на офшорните компании. В по-голяма част от юрисдикциите регистрацията се извършва онлайн чрез посредничеството на местен регистриран агент, без да необходимо представянето на нотариално заверено пълномощно. По този начин е премахната необходимостта от физическо посещение на юрисдикцията, което в противен случай би отнело време и финансов ресурс.
Неразкриване на информация относно действителния собственик на компанията. Вероятно това е един от основните позитиви, свързан с притежаването на офшорна компания. Причините собственикът на компанията да не иска да бъде публично достъпна информацията относно притежаваните от него дялове могат да бъдат разнообразни. Ефектът от притежаването на офшорна компания обаче по-общо е един и същ – предоставя се възможност да се избегне публичното разкриване на действителния собственик. От страна на ЕС и САЩ са предприети редица мерки, свързани с премахването именно на тази особеност на офшорните юрисдикции. Редица юрисдикции са принудени да създадат Регистър на действителните собственици, но в голяма част от тях информацията остава скрита за обществеността.
Друго важно предимство на офшорните компании е оптималната възможност за откриване на банкова сметка. В общ план е относително лесно да се открие банкова сметка на офшорна компания, тъй като презумпцията е, че подобен тип компания се създава с цел извършване на разнородни търговски сделки, по които следва да се плащат и получават суми. Наред с това, за откриването на банкова сметка, както беше споменато по-горе относно регистрацията на компания, не се изисква физическо присъствие. Този аспект, разглеждан в светлината на европейските банки, е абсолютно наложителен. Банките в офшорните юрисдикции допускат избор на различни валути при откриването на банкова сметка. Не на последно място, извършването на всички банкови транзакции става онлайн, което улеснява в много голяма степен извършването на финансови операции от всички части на света.
Неизбежно е да бъдат споменати и недостатъците, характерни за корпоративните организации в офшорни юрисдикции:
Във финансов план, регистрацията на компания в офшорна юрисдикция е начинание, което може да бъде оправдано, в случай че компанията е от среден или голям мащаб. Причината за това се крие във високия размер на таксите за откриване на офшорна компания. Същите варират от 500 щатски долара, в най-евтините юрисдикции, до около 15 000 евро, в най-престижните локации. Наред с това, възникват съпътстващи разходи, свързани с превода и легализацията на документи, използването на посредници и физическото изпращане на оригинални документи. Също така е нужно заплащането на ежегодна такса за подновяване на компанията, която е пропорционална на таксата за регистрация на компанията. Предвид наличието на тези немалки по размер разходи, формирането на офшорна компания не е финансово оправдано, ако компанията ще развива малък обем бизнес дейности.
Не бива да се подценява вероятността за възникване на проблеми в бизнес отношенията с компании, намиращи се в стандартни, т.нар. on-shore юрисдикции. Възможно е други компании да не желаят да влизат в правоотношения с офшорни дружества, за да избегнат привличането на излишен интерес от страна на местните данъчни органи. Също така, част от държавите в световен мащаб прилагат мерки, насочени към извършването на плащания на офшорни компании и банкови сметки, разположени в такива юрисдикции. Пример в тази връзка е Франция – държава, известна с консервативната си данъчна система, в която се прилагат редица мерки срещу компании, намиращи се в търговски отношения със субекти в офшорни юрисдикции.
В обобщение на изложеното, оценката за използването на офшорна компания в корпоративен план не може да бъде еднозначна и е предмет на изследване за всеки отделен случай, с оглед мащаба и характера на дейността, желанието за разкриване на собственост и специфичните данъчни ставки в конкретната юрисдикция.
В следваща публикация ще разгледаме правните аспекти на офшорните компании в България в светлината на националните и европейските нормативни актове, регулиращи тази материя.
Настоящата публикация има единствено информативен характер и не представлява правен съвет или правна консултация.
