Материята, свързана с придобиването на българско гражданство, е уредена в Конституцията на Република България, както и от Закона за българското гражданство. Субсидиарно приложение намират също Законът за чужденците в Република България и Правилникът за прилагане на ЗЧРБ.
Начините за придобиване на българско гражданство са три: по произход, по рождение и по натурализация. Българско гражданство по произход може да придобие лице, поне единият родител на което е български гражданин. По рождение българско гражданство придобиват лицата, родени на територията на Република България.
В случаите, когато тези условия не са налице, българско гражданство може да бъде придобито по натурализация. Основните изисквания за придобиване на българско гражданство по натурализация са уредени в чл. 12, ал. 1 от Закона за българското гражданство.
Една от водещите предпоставки, които следва да бъдат изпълнени, е лицето, кандидатстващо за българско гражданство, да е получило разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, преди не по-малко от 5 години (Чл. 12, ал. 1, т.2 от ЗБГ). В много случаи именно неспазването на това изискване е формална предпоставка за отказ да бъде предоставено българско гражданство. Другите условия са: кандидатът да е пълнолетен; да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер от български съд и срещу не го да няма образувано наказателно производство за такъв тип престъпление; да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в България; да владее български език; да се е освободило от досегашното си гражданство или да е в процес по освобождаване от такова.
Изискването, което затруднява голяма част от чуждестранните граждани, е именно изпитът по български език. Владеенето на български език се удостоверява чрез прилагане на документ за успешно положен изпит, който се осъществява под надзора на Център за оценка и контрол на качеството на предучилищното и училищното образование. Твърде често изпитът бива подценяван, но практиката показва, че затруднение при него срещат дори представители на лингвистично близки до България държави като например граждани на Северна Македония, Руската федерация, Република Сърбия и др.
В ЗБГ са предвидени някои възможности за освобождаване от изискването за владеене на български език. Така например, няма задължение за полагане на изпит по български език по отношение на лицата, притежаващи диплома за завършено основно, средно или висше образование на български език, в българско учебно заведение, или удостоверение за семестриално завършен курс на обучение в акредитирано българско висше училище. Въпросната диплома или удостоверение следва да бъдат представени в Министерството на правосъдието, заедно с останалите документи за придобиване на българско гражданство по натурализация.
Друго изискване, което също представлява честа пречка пред желаещите да получат българско гражданство, е задължението за освобождаване от друго гражданство. Общият принцип, заложен в българското законодателство, е за нетолериране на бипатризма („двойно гражданство“). Въпреки това са предвидени някои изключения от общия рестриктивен режим, при които кандидатът може да запази другото гражданство. Това са случаите, в които кандидатът е съпруг/а на български гражданин, или когато притежава европейско гражданство или гражданство на страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство; Конфедерация Швейцария или на страна, с която България има установени международни договорни отношения (в които изрично е предвидена възможност за „двойно гражданство“).
В чл. 12а, 13, 13а, 14, 14а, 15, 16, 17, 18 от Закона за българското гражданство са уредени някои изключения от изискването за минимален период от 5 години пребиваване в Република България преди датата на кандидатстване за гражданство. Хипотезите, в които този минимален период може да бъде намален от 5 на 3 години, са различни, но намиращите най-широко приложение са следните:
- Ако кандидатът за българско гражданство е в законно сключен брак с български гражданин от не по-малко от 3 години, който все още продължава;
- В случай че кандидатът е роден в Република България;
- Когато разрешението за постоянно или дългoсрочно пребиваване е получено преди навършване на пълнолетие.
За да влезе в сила едно от следните изисквания е необходимо кандидатът да отговаря на изброените по-горе общи условия по чл. 12, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4., т. 5 и т. 6 от ЗБГ.
Интерес представлява възможността, предвидена в чл. 16 от ЗБГ, съгласно който чужденец може да придобие българско гражданство, без да изпълни което и да било от изискванията по чл. 12 от ЗБГ. Предпоставките за това обаче са свързани с особените качества на кандидата – следва да бъде доказано, че Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към държавата в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта. Процедурата по получаване на българско гражданство по чл. 16 от ЗБГ започва по инициатива на министъра, отговарящ за съответната област, който следва да приложи конкретно описание на постиженията на съответните лица.
Процедура и необходими документи:
Молбата за придобиване на българско гражданство, заедно с всички приложения към нея, се подава лично в Министерство на правосъдието или в българските дипломатически или консулски представителства в чужбина. Важно е да се подчертае, че подаването на документите е винаги лично, като ЗБГ не допуска това да извърши пълномощник, дори да разполага с изрично нотариално заверено пълномощно. Молбата следва да бъде подадена 2 месеца преди изтичане на разрешения срок за постоянно или дългосрочно пребиваване
Срокът за разглеждането на молбата е от 2 до 4 месеца, като е предвидена възможност да бъдат изисквани и допълнителни документи.
При кандидатстване следва да бъдат представени следните документи:
1. Молба по образец;
2. Препис от акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган;
3. Свидетелство за съдимост от страната, чийто гражданин е молителят. Ако той пребивава постоянно или дългосрочно в Република България или в трета държава, представя свидетелство и от местните компетентни органи;
4. Документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.
5. Удостоверение от работодател, че лицето работи по трудово или служебно правоотношение, или от съответната данъчна служба за декларирани доходи за предходната година.
6. Документ за владеене на български език, издаден от Министерство на образованието и науката или нотариално заверено копие от диплома (при завършена образователна степен в България);
7. Медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия (ЛКК) на лечебното заведение, обслужващо лицето по местоживеене, удостоверяващ, че лицето не страда от остри заразни и инфекциозни заболявания;
8. Декларации по образец съгласно приложения № 4 и № 4а към Наредба № 1.
9. Официален документ, удостоверяващ промяната на имената, ако има такава, както и официален документ за идентичност на лице с различни имена;
10. Автобиография;
11. Актуална фотоснимка паспортен формат – 1 брой;
12. Фотокопие на документ, удостоверяващ самоличността на молителя;
13. Вносна бележка за платена държавна такса в размер на 100 лв.
14. Документ от съответните чуждестранни органи за това, че молителят се е освободил от досегашното си гражданство. Ако няма такъв документ, той следва да се представи в тригодишен срок след получаване на съобщение, че кандидатът е получил одобрение от Съвета по гражданство към Министерството на правосъдието.
При подаване на молбата в Министерството на правосъдието с кандидата се провежда интервю. Преценката на всяка молба за българско гражданство е строго индивидуална, а Министерството извършва редица служебни проверки за лицето, което в крайна сметка може да доведе до удължаване на процедурата до няколко години. В чл. 35 от ЗБГ са уредени сроковете, в които Министърът на правосъдието е длъжен да се произнесе с предложение за издаване на указ, като срокът при най-често срещаната хипотеза - гражданство по натурализация - е 18-месечен.
Процедурата по придобиване на българско гражданство приключва с издаване на указ на Президента на Република България или за отказ за издаване на указ по предложение на Министъра на правосъдието.
Автор: Калина Кирилова, Адв. кантора "Пешковски и партньори"