Дружеството с променлив капитал - същност, приложение и практически ползи.

Дружеството с променлив капитал е най-новата дружествена форма в българското търговско право. Неговата правна уредба беше въведена с измененията в Търговския закон (ТЗ) през 2023 г., а от края на 2024 г. регистрацията на такова дружество стана възможна и на практика.

• Какво представлява дружеството с променлив капитал и защо беше необходимо неговото създаване?

  
  

Дружеството с променлив капитал (ДПК) представлява своеобразна комбинация между дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество. При създаването му законодателят е заимствал характерни белези от двете форми, като ги е приспособил към нуждите на малките и динамично развиващи се предприятия. ДПК е капиталово търговско дружество, като една от основните особености при него е, че размерът на капитала не подлежи на вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Минималният капитал, необходим за учредяването на дружеството, е в размер на 0,01 евро (един евроцент). Това е най-ниският предвиден минимален капитал за търговско дружество в българското законодателство. Учредител и собственик на ДПК може да бъде както физическо, така и юридическо лице. Дружеството може да бъде еднолично (ЕДПК) или да бъде учредено от две или повече лица. Дружество с променлив капитал може да е само предприятие, което има средносписъчен брой на персонала под 50 души и годишен оборот, който не надвишава 4 000 000 лв. (с равностойност 2 045 167,42 евро) и/или стойност на активите, която не превишава същия размер. Видно от изискванията на закона, дружеството е предназначено за малки стартиращи предприятия, чието развитие се очаква да бъде сравнително динамично.

• Защо формата на дружеството с ограничена отговорност (ЕООД/ООД) невинаги е подходяща за такива бизнеси (т.нар. „start-up“ компании^[1])?

  
  

Дружеството с ограничена отговорност е най-разпространената форма за осъществяване на малък и среден бизнес в България. Неговата уредба обаче предполага относителна стабилност в състава на съдружниците и не е съобразена с бизнес модели, при които често се приемат нови инвеститори и се извършват промени в дяловото участие. Прехвърлянето на дружествен дял в ООД се извършва посредством договор в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Когато приобретателят е външно за дружеството лице, е необходимо и приемането му като нов съдружник. За едно дружество, което желае да привлича нови инвеститори и съставът на съдружниците се променя динамично, всяка промяна изисква провеждане на съответната процедура и вписването ѝ в ТРРЮЛНЦ, а това е свързано с допълнителни разходи и време.

• Защо акционерното дружество също невинаги е подходящото решение?

  
  

Част от проблемите, характерни за ООД, могат да бъдат избегнати чрез учредяването на акционерно дружество. Акционерите не се вписват индивидуално в ТРРЮЛНЦ, а в Книга на акционерите, в която промените в собствеността на акции се отразяват по предвидения в закона ред. Това улеснява дейността на дружеството и предполага лесно набиране на инвеститори.

Акционерното дружество, от своя страна, се характеризира с по-сложна вътрешна организация и формата му е по-подходяща за предприятия с по-голям мащаб. Учредяването му е свързано със значителен първоначален финансов ресурс, тъй като законът предвижда минимален размер на капитала от 25 000 евро. Управлението задължително се осъществява от колективни органи - при едностепенната система това е Съветът на директорите, а при двустепенната - Управителен съвет и Надзорен съвет. Макар тази структура да осигурява по-ясно разпределение на функциите и по-засилен вътрешен контрол, тя често се оказва прекалено тежка за малки и стартиращи предприятия, които се нуждаят преди всичко от бързина, гъвкавост и по-ниски административни разходи. Тези особености могат да превърнат акционерното дружество в прекалено тежка и скъпа форма за предприятие, което се намира в началния етап от своето развитие и все още не разполага със значителен финансов, административен и човешки ресурс.

Ето защо законодателят предприе иновативен подход, подобно на западната правна доктрина, като създаде уредбата за дружество, при което гореописаните недостатъци са заменени с противоположните им предимства.

• Какъв проблем решава дружеството с променлив капитал?

  
  

Именно необходимостта от по-гъвкава дружествена форма обуславя въвеждането на ДПК.

То съчетава сравнително опростената организация и ограничената отговорност, характерни за ООД, с възможности за гъвкаво структуриране на управлението, създаване на различни класове дялове и по-лесно прехвърляне на дяловото участие - особености, които доскоро се свързваха основно с акционерното дружество. Прехвърлянето на дяловете на ДПК може да се извърши в обикновена писмена форма, ако е предвидено в дружествения договор. Това гарантира възможността за бързо прехвърляне на дялове от съдружниците на трети лица без формални процедури.

При ДПК размерът на капитала и собствениците на дружествените дялове не се вписват в ТРРЮЛНЦ. Промените в участието се отразяват в Книга на съдружниците, водена от самото дружество. Законът допуска също създаването на различни класове дружествени дялове, предоставянето на специални права на определени съдружници, издаването на права за придобиване на дялове и използването на заеми, които могат да бъдат преобразувани в дялово участие.

По този начин ДПК представлява правна възможност,  предназначена да служи преди всичко на „start-up“ предприятия, при които привличането на инвеститори и динамичното развитието на бизнеса са основна стратегия.

• Какви са основните практически ползи и защо са толкова специални?

  
  

1. Променливият капитал.

Основната особеност на ДПК е, че размерът на неговия капитал не се вписва в ТРРЮЛНЦ. Той се определя ежегодно с решение на редовното годишно общо събрание според действителния брой и номиналната стойност на издадените дялове. Това позволява капиталовата структура да се променя при приемане на нови съдружници, издаване или обезсилване на дялове, без всяка промяна в размера на капитала да преминава през отделно регистърно производство. По този начин структурата на дружеството може по-лесно да следва неговото развитие.

2. Избор на управленска структура.

ДПК може да се управлява от един или повече управители, както и от управителен съвет. Това позволява управленската структура да бъде съобразена с конкретния етап от развитието на бизнеса. В началния етап от своето развитие дружеството може да бъде управлявано от един управител и да има сравнително опростена вътрешна организация. При разрастване на дейността или привличане на външни инвеститори, то може да премине към управление от колективен орган, в който да бъдат представени и съобразени интересите както на учредителите, така и на инвеститорите. По този начин законът предоставя на учредителите значителна свобода да изберат и впоследствие да адаптират управленската структура спрямо конкретните потребности и етапа на развитие на предприятието.

3. Различни класове дружествени дялове.

Дружественият договор може да предвижда различни класове дялове, които предоставят различни икономически и управленски права. Подобно на акционерното дружество (където може да се създадат класове акции), тук също е налице възможност за обособяването на дружествените дялове в класове, като всеки клас се характеризира с отделни права спрямо другите. Така например учредителите могат да притежават дялове с повече от един глас, докато инвеститорите могат да получат право на гарантиран или допълнителен дивидент, ликвидационна привилегия, право на обратно изкупуване или вето при приемането на определени решения. Законът допуска и привилегировани дялове без право на глас.

Това позволява различните интереси на основателите, инвеститорите и служителите да бъдат съчетани в рамките на едно дружество, без всички съдружници задължително да разполагат с еднакви права. Всички тези особености се уреждат в дружествения договор на ДПК, в който правилата следва да бъдат подробно регламентирани.

4. Конвертируемият заем.

Член 260и, ал. 7 ТЗ изрично позволява ДПК да сключва договори за заем, които могат да бъдат превърнати в дружествени дялове. Така за първи път в българското търговското право се създава изрично основание за използването на конвертируемо финансиране.

При този механизъм инвеститорът първоначално предоставя средства на ДПК като заем, но при настъпването на предварително уговорено събитие може да придобие дялове вместо да получи обратно цялата или част от заетата сума. Конвертирането може да бъде обвързано с различни събития, предвидени в дружествения договор и договора за заем - например с настъпването на падежа, сбъдването на определено условие, включително невръщането на заетата сума или друго уговорено между страните обстоятелство.

Този инструмент е особено полезен за стартиращи предприятия, които се нуждаят от допълнителни финансови средства за развитието на търговските си проекти. Чрез конвертируемия заем, дружеството получава необходимото финансиране, а инвеститорът придобива възможност впоследствие да участва в собствеността на предприятието. Конвертирането обаче не настъпва автоматично. В дружествения договор и договора за заем следва подробно и ясно да са описани условията, цената и редът за придобиване на дяловете.

5. „Vesting“ договори.

ДПК позволява в дружествения договор да бъдат предвидени механизми, при които служители на предприятието придобиват право на дружествени дялове при изпълнение на определени условия – например изтичане на уговорен период, постигане на конкретни резултати или продължаване на трудовото правоотношение с дружеството. Тези механизми са широко разпространени в международната корпоративна и „start-up“ практика и обикновено се обозначават с понятието „vesting“.

Търговският закон изрично допуска на наети лица да бъдат предоставяни права за придобиване на собствени дялове на дружеството. По този начин ключовите служители могат да бъдат мотивирани да останат в компанията и да допринасят за нейното дългосрочно развитие, тъй като получават възможност да участват както в управлението, когато придобитите дялове предоставят право на глас, така и в бъдещата икономическа стойност и печалбата на дружеството. Общият брой на дяловете, придобити от наети лица по този ред, не може да надхвърля 15% от всички дялове.

6. Ограничения и специални правила при разпореждане с дяловете.

Дружественият договор може да предвиди забрана за разпореждане с дяловете за определен период, както и редица други специални права и ограничения. Сред тях са право на предпочтително изкупуване, право на съдружник да участва в продажбата при същите условия като друг съдружник, задължение за прехвърляне на дяловете при настъпване на определени обстоятелства и временно ограничаване на правото на глас.

Тези възможности позволяват в дружествения договор да бъдат уредени характерни за инвестиционните сделки механизми като lock-up^[2], tag-along^[3], drag-along^[4], good leaver^[5] и bad leaver^[6]. Практическата им полза е, че защитават дружеството и останалите съдружници при напускане на основател, продажба на контролен пакет, промяна в контрола върху съдружник или неизпълнение на съществено задължение. Прехвърляне, извършено в нарушение на уговорените ограничения, по правило е непротивопоставимо на дружеството и на третите лица.

Именно съчетаването на тези възможности прави ДПК толкова различно от традиционните форми ООД и АД. Постигнатият от законодателя баланс между стабилност на структурата, гъвкавост на управлението и възможност за развитие на иновативни идеи създава нови перспективи за българския пазар и икономика. Наред с ниския минимален капитал, съществено предимство е възможността дружественият договор да бъде използван като подробен инструмент за уреждане на собствеността, управлението, финансирането и отношенията между основателите, инвеститорите и служителите в степен, която трудно може да бъде постигната при останалите търговски дружества. При внимателно изготвен дружествен договор тази форма може да осигури стабилност за основателите, защита на инвеститорите и реални стимули за ключовите служители. Именно това я превръща в подходящ избор за предприятия, които планират бързо развитие и привличане на външно финансиране.

Ако имате идея за бизнес, чието развитие изисква гъвкава корпоративна структура и иновативни механизми за управление и финансиране, свържете се с нас. Адвокатска кантора „Пешковски и партньори“ ще Ви осигури цялостно правно съдействие и изготвяне на индивидуална стратегия, съобразена със спецификите и потребностите на Вашия бизнес.

^[1] „Start-up“ компания е новосъздадено предприятие, което разработва иновативен продукт, услуга, технология или бизнес модел с потенциал за бърз растеж и мащабиране, обикновено в условията на значителна пазарна и технологична несигурност.

^[2] Lock-up – забрана съдружникът да прехвърля дяловете си за определен период.

^[3]Tag-along – право на миноритарния съдружник да продаде дяловете си заедно с мажоритарния и при същите условия.

^[4] Drag-along – право на мажоритарния съдружник да задължи останалите съдружници също да продадат дяловете си на купувача при същите условия.

^[5] Good leaver – съдружник или служител, който напуска при уважителни обстоятелства и обичайно запазва придобитите дялове или ги продава при справедливи условия

^[6] Bad leaver – съдружник или служител, който напуска виновно или нарушава задълженията си, поради което може да бъде задължен да прехвърли дяловете си при по-неблагоприятна цена.