Запис на заповед. Връзката между каузалното и менителничното правоотношение.

1.     Същност на записа на заповед.

По своята същност записът на заповед представлява ценна книга и строго формален документ, чрез който едно лице (издател/длъжник) безусловно обещава да плати на друго лице (поемател/кредитор) определена сума пари. За да бъде действителен записът на заповед, следва да съдържа определени реквизити, които съгласно чл. 535 от Търговския закон (ТЗ) са:

-       наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 

-       безусловно обещание да се плати определена сума пари; 

-       падеж; 

-       място на плащането; 

-       името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 

-       дата и място на издаването; 

-       подпис на издателя.

При липсата на който и да е от елементите на необходимото съдържание на записа, с изключение на падежа, мястото на издаване или изпълнение, същият не поражда право действие, респективно е недействителен. В случай че не е обозначен падежът, записът на заповед се смята платим на предявяване. Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя. По отношение на мястото на издаване на ценната книга, ако не е посочено, същата се смята за издадена в мястото, посочено до името на издателя.

Конструкцията на менителничния ефект в най-изчистения си вид се състои от два субекта: 1) издател и 2) поемател. При последващи юридически действия със записа на заповед като прехвърляне с джиро, залог, поръчителство и др. възникват и други правни качества на субектите – джиранти, джиратари, авалисти и тн.

Записът на заповед е едностранна сделка от вида на абстрактните. Това, от своя страна, означава, че каузата/ основанието на същия произтича от друго правоотношение, наричано каузално. Това каузално правоотношение е самостоятелно и независимо от менителничното. Законодателят не се интересува от основанието на записа на заповед, от което произтича задължението за плащането на определена сума пари. Обратно, при каузалните сделки, например договор за продажба, договор за наем и др. каузата е част от необходимото съдържание на сделката и в случай, че липсва – сделката е нищожна, следователно изначално не поражда правни последици (чл. 26 ЗЗД).

Обикновено, записът на заповед се издава с цел да послужи като обезпечение по една каузална сделка.

Пример: Налице е сключен договор за заем между А и Б (каузално правоотношение). По силата на този договор А предоставя на Б сумата от 5 000 евро, които Б се задължава да му върне след определен период от време. За да обезпечи вземането си по договора за заем, Б издава на А запис на заповед (менителничен ефект), по силата на който Б се задължава да му плати въпросната сума на определен ден.

Двете правоотношения – каузалното и абстрактното съществуват в правния мир едновременно и макар свързани, самостоятелно едно от друго. В записа на заповед е възможно, но не е необходимо да бъде описано какво задължение обезпечава и именно от това произтича абстрактността. Записът на заповед може да обслужва различни и няколко каузални правоотношения.  В т. 4д на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г., ОСГТК на ВКС намира, че „само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т.е. обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект“. 

2.     Необходимо ли е в каузалното правоотношение да бъде обективирано абстрактното, което служи за обезпечение?

Макар по отношение на съдържанието на записа на заповед законът да е изричен, то по отношение на съдържанието на каузалното правоотношение, липсва правна норма, която да предвижда това. Поради това в продължение на дълги години в съдебната практика съществува правен спор относно въпроса дали е необходимо в каузалното правоотношение изрично да бъде описано и абстрактното правоотношение, което го обезпечава. Гаранционната функция на записа на заповед произтича от възможността, предвидена в чл. 417, ал. 1, т.10 от ГПК, за своевременно снабдяване с изпълнителен лист въз основа на записа на заповед, което го прави предпочитан избор за обезпечение.

Правната доктрина, а в последствие и съдебната практика еднозначно приемат, че връзката между каузалното и абстрактното правоотношение не може да се счита за безусловно правило. Така в мотивите на т. 17 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2024г. по тълк. дело №4/2013г., ОСГТК на ВКС изрично се указва следното: „Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед… С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.“

Изводът от гореописаните мотиви може да бъде обобщен по следния начин. Връзката между двете правоотношения, може, но не е задължително да бъде обективирана, както в записа на заповед (с условието да не опорочава останалите реквизити), така и в каузалното правоотношение. Въпреки това, препоръчително е същото да бъде изрично посочено, тъй като по този начин се внася яснота в произхода на менителничното задължение, а едновременно с това се създава сигурност във вътрешните отношения между длъжника и кредитора. Това прави сделката стабилна и защитена от последващи незаконосъобразни действия.

В случай на евентуален правен спор по отношение на действителността на записа на заповед всяка от страните защитава своя интерес и релевира изгодните за нея факти и обстоятелства. Двете страни – поемателят и издателят на записа на заповед могат да твърдят, че менителничното задължение произтича от различни основания, като всеки тях следва да докаже каузалното правоотношение, което твърди. Но дори когато по делото нитопоемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното от тях каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, не е налице основание да се откаже плащане по менителничния ефект.

3.     Кой носи доказателствената тежест при съдебен спор по отношение на действителността на менителничния ефект?

При възникнал спор между издателя и поемателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респективно съществуването на оспореното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно дали вземането съществува или не. 

При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно несъществуването на вземането. Според мотивите на ТР №4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г., споменато по-горе, тежестта се разпределя по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК, а именно: „Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения“.  Така ако длъжникът твърди, че договорът за заем, който записът на заповед обезпечава, е нищожен, той следва да докаже този факт. Обратно, ако кредиторът твърди, че записът на заповед обезпечава не договор за заем, а договор за продажба на недвижим имот, то последният носи доказателствената тежест за това обстоятелство.

Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от това коя от страните го е въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. Като в случай на погасено каузално правоотношение, абстрактното също се погасява.

С оглед гореизложеното, за да се избегнат последващи усложнения и проблеми в едно съдебно производство, е препоръчително, макар и незадължително, да бъде ясно и недвусмислено изразена връзката между каузалното и менителничното задължение.

Екипът на Адвокатска кантора „Пешковски и партньори“ е на Ваше разположение при възникнали въпроси и нужда от правна консултация.