Ревизионното производство – данъчна ревизия и данъчна проверка. Защита и представителство.

Ревизионното производство представлява основна форма на данъчен контрол. Органите по приходите извършват редица действия с оглед гарантиране на правилното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, както и защита на фиска.

Данъчната ревизия е съвкупност от действия на органите по приходите, която има за цел установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизията се прави за изтекъл отчетен период, като съгласно чл. 109 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 (пет) години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато не е предвидено подаването на декларация.

Описаният срок не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.

Така например, към 2026 г. органите по приходите могат да възложат ревизия за данъчни задължения за 2020, 2021, 2022, 2023 и 2024 г., докато задълженията за 2019 г. са извън обхвата поради изтичане на срока по чл. 109 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, тъй като данъчната декларация се подава за годината, следваща годината на възникване на задълженията.

Ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизията, която задължително трябва да съдържа реквизити: данни за ревизираното лице; ръководителят на ревизията; ревизиращите органи; ревизираният период; видовете задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; срока за нейното извършване, както и други обстоятелства, имащи значение за ревизията. При липса на някой от реквизитите е налице порок в заповедта, който може да доведе до нищожност на същата.

Обикновено, през последните години, заповедта се издава като електронен документ, подписан с електронен подпис като само при техническа невъзможност да бъде подписана с електронен подпис може да бъде издадена и подписана на хартиен носител. Връчва се по имейл адрес, посочен за кореспонденция с Национална агенция по приходите като се счита за връчена от отварянето на изпратения линк.

Важно е да се отбележи, че съгласно трайната практика на ВАС ревизионното производство следва да се счита за образувано не на датата на издаването на първоначалната заповед за възлагане на ревизията, а на датата на нейното редовно връчване на адресата (Решение № 11383 от 21.11.2023 г. по адм. д. № 4748 / 2023 г. на Върховен административен съд).  

Самата заповед за възлагане на ревизията не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от ревизионния акт.

Ревизията се извършва за срок от 3 (три) месеца като ако същият се окаже недостатъчен за установяване на фактите и обстоятелства, може да бъде продължен до 2 (два) месеца със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Ако въпреки удължаването, срокът остане недостатъчен поради фактическа сложност, се допуска удължаване с до не повече от 3 (три) години по заповед за удължаване на срока на изпълнителния директор по мотивирано предложение на териториалния директор.

При извършване на ревизията, органът по приходите има всички правомощия на контролен орган – право на достъп, правомощия, свързани с обезпечаването на доказателствата за твърдените факти и др. Проверяваното лице има задължение да съдейства на органите по приходите, като следва да предостави наличната информация, относима към конкретната ревизия, изискана от проверяващите. 

Информацията, която следва да бъде установена е основанието на съответното данъчно задължение  - обект на облагане, данъчна основа, данъчна ставка и данъчен период. От предмета на проверката произтича и целта на доказване – внасяне или невнасяне в срок изцяло или частично на съответното задължение.

В 14-дневен срок от изтичане на срока на ревизията, органите по приходите издават ревизионен доклад, което предхожда издаването на ревизионен акт. Докладът има за цел да обективира направената ревизия като в него подробно се съдържат всички установени обстоятелства и факти. С докладът не се създават, нито се установяват данъчни задължения. В 3-дневен срок от съставянето на ревизионния доклад се връчва на ревизираното лице, което от своя страна има право да направи писмено възражение в  14-дневен срок. Срокът за представяне на възражение по констатациите в ревизионния доклад може да бъде удължен с до един месец по искане на лицето.

Ревизионният акт е този, с който се установяват, определят, изменят или прихващат публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Той представлява индивидуален административен акт, който създава права и задължения или засяга законни интереси на задължените лица, както и служи като изпълнителен титул, подлежащ на обезпечаване и принудително изпълнение. Същевременно ревизионният акт подлежи на обжалване както по административен, така и по съдебен ред.

Актът може да бъде обжалван изцяло или частично в 14-дневен срок от връчването му, като жалбата се подава чрез компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при централното управление на Националната агенция за приходите. Подаването на жалба по административен ред не спира изпълнението на ревизионния акт.

Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт. В определени случаи актът може да бъде отменен и преписката да се върне на органа, възложил ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт – например при непълнота на доказателствата, която не може да бъде преодоляна в производството по обжалване, или при допуснати съществени процесуални нарушения, които също не могат да бъдат отстранени на този етап. Решението на административния орган подлежи, от своя страна, на обжалване по съдебен ред пред съответния административен съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. От изключителна важност е, че за да бъде обжалван по съдебен ред, преди това следва да е минал пред контрол на административен орган. Обжалването по административен ред на ревизионният акт, пред директора на дирекция „ОДОП“, е задължителна процесуална предпоставка за обжалването му по съдебен ред пред административния съд.

Какво представлява данъчната проверка?

Данъчната проверка също представлява форма на контролна дейност, осъществявана от органите по приходите, насочена към установяване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Основната ѝ цел е да се установи дали проверяваното лице изпълнява своите данъчни задължения и вноски на задължителни осигурителни вноски. В рамките на проверката могат да се изясняват конкретни обстоятелства, като например извършени сделки, приходи, разходи или наличие на определени правни факти.

Съществена особеност на данъчната проверка е, че с нея не се установяват самите публични задължения – т.е. тя няма за резултат определяне на размер на данъци или осигурителни вноски. Това я отличава от ревизията, при която вече се установяват и определят задължения.

По отношение на продължителността, проверката следва да се извърши в срок до 6 (шест) месеца от първото процесуално действие. При необходимост този срок може да бъде удължен еднократно с още до 6 (шест) месеца. Когато се съставя протокол за резултатите, той се предоставя на проверяваното лице в 7-дневен срок от приключване на проверката.

В обобщение, данъчната проверка е подготвителна и установителна форма на контрол, която има информативен характер и служи като средство за събиране на данни, но без да води до установяване на данъчни задължения.

Защитата в ревизионното производство заема съществено място в рамките на данъчния процес, тъй като именно в тази фаза се установяват и определят публичните задължения на лицата. С оглед на значимите правни и финансови последици, които може да породи издаването на ревизионен акт, на задължените лица е предоставена възможност да упражнят активно своите процесуални права и да организират адекватна защита.

В хода на ревизионното производство лицето разполага с редица гаранции, уредени в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, включително правото да бъде уведомено за започването на ревизията, да представя доказателства, да дава обяснения и възражения, както и да участва активно при събирането и обсъждането на доказателствения материал. Ефективното упражняване на тези права е от ключово значение за крайния резултат от производството.

В този контекст е препоръчително задълженото лице да разполага своевременно с правна помощ, с оглед ефективното упражняване на процесуалните си права. Професионалното съдействие може да допринесе за навременно представяне на релевантни доказателства, формулиране на обосновани възражения и ограничаване на риска от неблагоприятни последици.

Ранното ангажиране на правна подкрепа съдейства за изграждане на последователна защита още от началния етап на ревизията, което има значение за законосъобразното протичане на производството и за постигане на по-благоприятен резултат за задълженото лице.

Екипът на Адвокатска кантора „Пешковски и партньори“ притежава задълбочена експертиза и практически опит в областта на данъчното право. При необходимост от съдействие или консултация, можете да се свържете с нас.